Какво е хидролат — и същото ли е като „цветна вода“?
Хидролатът е водният съпътстващ продукт от парната дистилация на растителен материал; той напуска казана като струя, отделна от етеричното масло. Съдържа водоразтворими летливи съставки и много малка диспергирана фракция етерично масло. „Цветна вода“ е търговско наименование, което заслужава предпазливост: някои продукти не са истински дестилати, а възстановени смеси от вода плюс етерично масло, солюбилизатор и консервант. За формулатора това разграничение е решаващо както за етикета, така и за поведението на продукта; в INCI истинският хидролат обикновено се появява като „...Flower Water“ или „...Leaf Water“.
Замяна на цялата водна фаза с хидролат
Най-честата грешка е част от водата в рецептурата да се размени за хидролат и работата да се смята за свършена. Правилният подход е хидролатът да се проектира като функционална част от водната фаза:
- Хидролатът може да бъде 20–100% от водната фаза; но собствените му pH и проводимост влияят върху баланса на емулсията.
- Хидролатите обикновено са кисели (приблизително pH 3,0–5,5; варира според растението). Това може да е съвместимо с кожата, но влияе върху избора на емулгатор и карбомер — някои желиращи агенти губят вискозитет при ниско pH.
- Планирайте нуждите от буфериране и неутрализация в началото на рецептурата; не ги „кърпете“ по-късно.
Микробиологичен риск: най-честата грешка
Макар хидролатът да е „чист воден дестилат“, той не е самоконсервиращ се. Съдържа хранителни вещества (органични съставки), а неутралната до кисела водна среда е гостоприемна за бактерии, плесени и дрожди. Неконсервираният хидролат се разваля бързо при стайна температура. Правила за рецептурата:
- Всеки воден или емулсионен продукт, съдържащ хидролат, изисква пълна консервантна система (широк спектър: бактерии + плесени/дрожди).
- Работният pH диапазон на консерванта трябва да е съвместим с киселото pH на хидролата.
- Добрата микробиологична хигиена на оборудването и линията за пълнене е задължителна; тръгването с нисък микробен товар намалява натиска върху консервантната система.
- Докажете адекватността на системата в готовия продукт чрез тест на консервантно предизвикателство (например ISO 11930).
Доверяването на натуралния и „чист“ имидж на хидролата, за да се спести от консервирането, е едно от най-рисковите решения в козметиката.