За марка, която иска да направи достоверно твърдение за натуралност или биологичен произход, думата „натурален“ върху етикета струва много малко сама по себе си. COSMOS сертификацията съществува именно защото тази дума няма правно определение. За купувача на суровини разбирането как работи стандартът — и какво всъщност гарантира статутът на една съставка — е разликата между защитимо твърдение и маркетингов риск.
Какво покрива стандартът COSMOS
Стандартът COSMOS е европейска рамка за натурална и биологична козметика, притежавана и управлявана от сдружението с нестопанска цел COSMOS-standard AISBL в Брюксел. То е създадено от пет учредителни организации — BDIH, Cosmebio, Ecocert Greenlife, ICEA и Soil Association — за да обедини пъстрата картина от по-ранни национални стандарти в един общ набор от правила. Стандартът урежда кои съставки могат да се използват, как могат да бъдат преработвани, екологичните и опаковъчните критерии, както и начина, по който един продукт печели правото да носи знака COSMOS.
COSMOS Natural срещу COSMOS Organic
Стандартът предлага два знака. COSMOS Natural удостоверява, че продуктът отговаря на правилата за допустими съставки и процеси. COSMOS Organic изисква всичко това и добавя минимални прагове за биологично съдържание, изчислени върху рецептурата. На практика това означава, че продукт с COSMOS Organic трябва да съдържа определен дял сертифициран биологичен материал, като праговете се прилагат към биологичните и физически преработените земеделски съставки. Водата и минералите се третират отделно, защото по своята същност те не могат да бъдат сертифицирани като биологични — затова рецептура, богата на вода и минерални пигменти, има по-малко пространство да достигне биологичния праг, което оформя избора между двата знака още в ранната фаза на разработката. За купувача разграничението има толкова търговско, колкото и техническо значение: COSMOS Organic прави по-силно твърдение, но стеснява палитрата от съставки и изисква биологични доставки, които трябва да се доказват партида по партида.
Как се класифицират съставките
Стандартът разпределя всяка суровина в категории, а категорията определя какво е допустимо:
| Категория | Примери | Статут в стандарта |
|---|---|---|
| Вода | Пречистена вода, aqua | Допустима; не се брои за биологична |
| Минерали | Глини, соли, оксиди | Допустими; не могат да бъдат биологични |
| Физически преработени земеделски съставки | Студено пресовани масла, растителни екстракти | Ключови за биологичните прагове |
| Химически преработени земеделски съставки | Производни повърхностноактивни вещества, естери | Допустими само чрез разрешени процеси |
| Други | Определени допустими синтетични вещества | Ограничени, строго изброени |
Разрешените физически процеси — пресоване, дестилация, филтрация и подобни — са широки, докато химическата преработка е сведена до определен списък от допустими реакции с одобрени реагенти. Всичко извън този списък не отговаря на стандарта, независимо колко „натурално“ звучи маркетингът.